Джокякарта, културната столица в сърцето на о. Ява е живото доказателство, че има живот без топла вода, без хляб и месо, без интернет. Доказателство, че животът е традиции, гостоприемство и приятелства, без значение от цвят, религия или обществен статут.
В сърцевината на Джокякарта се намира Султанският палат познат като Водният замък Таман Сари. Постройка, която не покорява толкова с пищна украса, колкото с красиви приказки и легенди за отминали време, които благодарение на магическата атмосфера на града, се струват не толкова далечни.
Таман Сари- Султанските басейни, където някога са плували жените на Султана
Някогашното величество на палата отдавна е изгаснало, потушено от многобройните постройки на местното население. Изкуствено езеро, разпростирало се от дворцовите басейни до самият палат е изпито до капка, а на негово място са се появили безкрайни поля с червени керемиди, избелели под силното слънце.
Някогашното величие на Султанският палат се е изгубило сред морето от червени керемиди
Само няколко метра от басейните на Султана се намира джамия, скрита от любопитните погледи на туристите, под земята. Лабиринт от бели стени и прашен, пясъчен път водят до входа на святото място. Прохлада разнообразява непоносимата жега и отвежда до кръгъл тунел със стени в пясъчен цвят. Сърцевината на тунелът няма покрив и отвежда слънчевите лъчи до красиво стълбище на няколко нива. Дървените решетки на второто ниво на джамията откриват гледки към загорели тигани, висящи пред вратите на местните.
Подземният етаж на джамията, част от Таман Сари.
В близост до Джокякарта се намира Гунунг Мерапи (от индонезийски Gunnung- планина) планината Мерапи, планината на огънят. Един от най-активните вулкани в Индонезия изпепелява стотици хора и оставя хиляди без дом. Превърнат в Национален парк през 2004, Мерапи разказва тъжната история на миналото, погребано под купища сива пепел.
След изригването си Мерапи оставя хиляди хора без домове
Последното изригване на вулкана е през Октомври 2010 година, а пораженията могат да бъдат видяни и до днес. Спокойствието на планината, прохладният въздух и изпепелените къщи с разпръснати вещи стоят като паметници във времето. В близост могат да се видят множество реки с отдавна изгаснала лава.
Четете още: Наследството на Джокякарта
