Джокякарта, културната столица в сърцето на о. Ява е живото доказателство, че има живот без топла вода, без хляб и месо, без интернет. Доказателство, че животът е традиции, гостоприемство и приятелства, без значение от цвят, религия или обществен статут.
В сърцевината на Джокякарта се намира Султанският палат познат като Водният замък Таман Сари. Постройка, която не покорява толкова с пищна украса, колкото с красиви приказки и легенди за отминали време, които благодарение на магическата атмосфера на града, се струват не толкова далечни.
Някогашното величество на палата отдавна е изгаснало, потушено от многобройните постройки на местното население. Изкуствено езеро, разпростирало се от дворцовите басейни до самият палат е изпито до капка, а на негово място са се появили безкрайни поля с червени керемиди, избелели под силното слънце.
Само няколко метра от басейните на Султана се намира джамия, скрита от любопитните погледи на туристите, под земята. Лабиринт от бели стени и прашен, пясъчен път водят до входа на святото място. Прохлада разнообразява непоносимата жега и отвежда до кръгъл тунел със стени в пясъчен цвят. Сърцевината на тунелът няма покрив и отвежда слънчевите лъчи до красиво стълбище на няколко нива. Дървените решетки на второто ниво на джамията откриват гледки към загорели тигани, висящи пред вратите на местните.
В близост до Джокякарта се намира Гунунг Мерапи (от индонезийски Gunnung- планина) планината Мерапи, планината на огънят. Един от най-активните вулкани в Индонезия изпепелява стотици хора и оставя хиляди без дом. Превърнат в Национален парк през 2004, Мерапи разказва тъжната история на миналото, погребано под купища сива пепел.
Последното изригване на вулкана е през Октомври 2010 година, а пораженията могат да бъдат видяни и до днес. Спокойствието на планината, прохладният въздух и изпепелените къщи с разпръснати вещи стоят като паметници във времето. В близост могат да се видят множество реки с отдавна изгаснала лава.
Четете още: Наследството на Джокякарта