Подножието на Мерапи крие древни паметници, забравени и покрити с пепел, преокрити през 1814 година. Храмът Боробудур, най-големият будистки храм в Югоизточна Азия е изоставен при упадъка на будиските и хиндуистки кралства на о. Ява през 14-ти век при настъпването на исляма.
Главният купол, намиращ се на най- горната платформа е заобиколен от 72 Буда статуи, поставени във вътрешността на ажурни ступи
Храмът построен през 9-ти век обхваща три кръгли платформи украсени с над 2000 релефни пана и над 500 статуи на Буда.
Храмът преминава през няколко реставрации, последната от които е извършена между 1975 и 1982 година. Храмът е включен в списъка на световното културно и природно наследство на Юнеско. Строителството на Боробудур е отнело 75 години и е построен в периода между 760 и 830 година.
Според оценките строителството е отнело около 75 години и завършва по време на царуването на Самаратунга през 825г.
Само на няколко километра от Боробудур се издига друг храм, обявен за място със световно културно и историческо наследство от Юнеско. Прамбанан е най-голямото религиозно наследство на Индонезиа с над 200 постройки.
Прамбанан се състои от три основни постройки, разположени в глания двор, символи на триумфа на индуизма
Прамбанан е известен още като Роро Джонгранг. Според легендата принг Бондовосо се влюбил в принцеса Роро Джонгранг. Тя категорично отказала предложението за брак на Бондовосо и измислила план как да се оттърве от задължението да се омъжи за него. Тя накарала принца да й построи храм с хиляда статуи само за една нощ. Принцът започнал строежа и с помощта на добри духове почти изпълнил заръката на Роро, когато тя се изплашила и наредила на нейните подчинени да нахвърлят ориз и да го подпалят. Принцът, който вече бил построил 999 статуи, се подмамил, че се е съмнало. Когато разбрал, че е измамен той проклем Роро да се превърне в последната статуя на храма на неговата любов.
Комплексът разполага с над 200 постройки изпълнени в характерния азиатски архитектурен стил.
Красотата на Джокякарта не може да бъде описана, тя трябва да бъде видяна, усетена и преживяна. Всеки ъгъл на Индонезийският град има своя легенда и разказва приказка за отминали времена, когато животът е бил изпълнен с магия.
Четете още: Джокякарта – приказка за Индонезия
