Термометърът достигна поносимите 30°C, лятото тепърва навлизаше в Европа. Не, че съм взискателна, просто знам, че след прекараното време в Югоизточна Азия, няма да оцелея при първият полъх на прохладните пролетни ветрове. А именно лятото бе подходящо време да се полюбувам на позабравените Софийски паркове, обновени булеварди и излъскани витрини на уличните магазини.
След доста усилено търсене из дебрите на интернет пространството, се отчаяхме. Повечето авиокомпании предлагаха директни полети, но цените някак си не пасваха на бюджета ни. А тъй като винаги сме били скептично настроени спрямо туристическите агенции, изключихме този вариант.
Изгледът от хотелската стая в Дубай Марина, главната улица на Дубай.
Дилян попадна на местен български сайт, eSky, който предлагаше Светия Граал на билетите. И така се споразумяхме за един малко по-необикновен маршрут, който бе приятелски настроен към портфейла, но отнемаше време. Самолетният билет излезе едва $590. Преди да възразите и да кажете, че цената никак не е малка, трябва да добавя, че става дума за двупосочен, междуконтинентален полет и то с една от най-добрите авиокомпании, а именно Emirates. Имаше само една уловка. Полетът бе скромните 50 часа, с междинни кацания в Малайзия и Дубай. Крайната дестинация, също далеч не беше България, а Турция.
Пътуването ни започна от летището в Малайзия. Не бяхме особено ентусиазирани от този факт, защото трябваше да прекараме почти един ден на KLIA, националното летище в Куала Лумпур. Проблема не беше в това, че нямахме опит в спането по летища, а именно в обратното. Мисълта за студените пейки, разположени в широките, наподобяващи халета помещения, не ни изглеждаше никак приятна.
Дубай Марина
Няколко часа и мускулни схващания по-късно се качихме на вторият полет към Дубай. След не особено приятната вечер на летището, решихме да си резервираме стая покрай морето, в Дубай Марина. От опит знаехме, че най-доброто време за посещение на плажа в Дубай, бе рано сутрин, за това и искахме да сме в близост до него.
Тъй като визовият режим за граждани притежаващи Български паспорт бе отменен, преминахме границата сравнително бързо и дори успяхме да се качим на метрото, спестявайки някой друг дирхам. Вече два дена бяхме на път. Въпреки дългият престой в Малайзия, където можехме да поспим, очите ни бяха подпухнали. Въздухът покрай морето бе топъл и изключително влажен, примесен с аромата на наргиле. Въпреки че беше Рамадан, пристигнахме след залез слънце, когато храненето беше разрешено, и из цялото емирство се носеше аромата на храна.
Една от причините, Дубай Марина да е сред любимите ми плажове е кристалната вода.
Въпреки умората станахме преди изгрев, за да успеем да стигнем до плажа, преди топлината от слънцето да достигне ядрени пропорции. Кристалната топла вода откриваше гледка към чистото дъно, по което се виждаха морски звезди. Нямаше много хора, освен няколко ентусиасти, подтичвайки бодро по пясъка.
След сутрешният плаж успяхме да разгледаме малка част от Дубай, а именно Бурж Халифа. При предишни посещения ни се налагаше да вървим с километри до архитектурната икона на Дубай, но този път открихме, че напредничавите араби, бяха построили закрит мост от метрото до сградата.
Мисля, че съм прекалила с багажа.
След бързата обиколка на града се запътихме обратно към летището. Изглеждайки малко по-прилично, отпочинали и изкъпани се качихме на полета към Истанбул. Приближавайки се към нашата дестинация, започнахме да усещаме настроението и обстановката на Балканите. Хаотичните тълпи от начумерени, мърморещи хора, улиците и колите образуваха цветен поток от звуци и миризми. Не след дълго щяхме да сме у дома.
