Кой би предположил, че наполовина празна опаковка от носни кърпички, може да притежава такава тежест? Преди да дойда в Сингапур, носните кърпички бяха предназначени за почистване на носове, избърсване на петна и да седят на дъното на дамската ми чанта.
Била съм свидетел как прекалено-култивирани и префинени посетители от чужди страни се спускат към така популярните hawker centres, примамени от възможността да опитат вкусовете, които определят кулинарната култура на страната.
Когато за първи път отидох да хапна в близкият мол, намерих пакетче с носни кърпички лежащо върху това, което смятах за празна маса и го преместих, за да седна и реша какво ще си поръчам. Голяма грешка! Собственикът на кърпичките се втурна напред и с грубо и намръшено изражение ми обясни, че масата е била резервирана за него. Това беше първият ми урок за приетият етикет на хранене в Сингапур.
И докато изисканите туристи се оглеждаха и тайно се надяваха някой да дойде и да им посочи пътят към тяхната маса, то местните ги наблюдаваха и простичко си мислеха:
“Къде са ви носните кърпички”?
Техниката за осигуряване на места, особено през по-натоварените обедни часове, отдавна е опростена и доведена до изтънчената форма на изкуството, наречено “chope”. Първото нещо, което изкусните майстори на “chope” изкуството правят, е да фиксират празна маса и да я маркират като собствена, с помощта на най-евтиното или безполезно нещо, което носят в себе си. Най-често срещаните предмети са опаковки от носни кърпички, химикалки, чадъри и визитни картички. А в буквален превод, оставеният предмет на масата означава, “Разкарай се, масата е заета”.
В Сингапур има над 100 hawker centres, всеки приютяващ до 200 уникални хранителни сергии. Ако гастрономически изпитвате нуждата да посетите тези емблематични места, то се уверете, че знаете 10-те най-важни правила за оцеляване сред джунглата от наси лемак и удох.
Неизменни правила за оцеляване в джунглата от наси лемак и удох в Сингапур
Първо огледайте мястото за свободни маси. Споделянето на една маса също е прието, но се уверете, че можете да го направите, защото масата може просто да е резервирана “невидимо” (освен с кърпички, често групите колеги или приятели ще оставят някой да седне, за да запази цялата маса за тях). Опитайте се да си резервирате маса по-близо до сергията, от която ще си купите обяд, тъй като криволиченето между тесните маси, с гореща супа в ръце не е никак приятно.
След като сте резервирали място за себе си, резервирайте едно и за чантата си. Повярвайте, не е никак забавно да захапете свинският си котлет, пропит с барбекю сос, само за да установите, че чантата ви се свлича от скута ви към мръсният, мазен под на центъра.
Поръчайте на бавен, но явно развален английски (забравете за учтивата граматика) за по-добър ефект. Някои груби на вид търговци, с университетско образование, може да си помислят, че ви интересува степента им на овладяване на езика. И тъй като те също може да са загрижени за вашата, биха ви отговорили с нещо от рода на “Разбира се уважаеми господине, а бихте ли желали малко пикантна подправка към ястието Ви”? В противен случай, те така или иначе биха изсипали допълнително чили паста в чинията ви.
Ако сте облечени с бяла блуза, която трябва да остане бяла и чиста, стойте далеч от кърито, супите и тъмните сосове. Тези неща са склонни да отскачат и да се приземяват точно върху дрехите ви.
Когато седнете на масата си, избършете краят й сочещ към дрехите ви. Това е, ако разбира се искате да си тръгнете с чисти лакти, без да сте спечелили безплатно петно с неясен произход.
Въпреки, че по-голямата част от hawker центровете са на самообслужване, има и такива, които ще ви сервират. Ако сте на подобно място и ви предлагат да ви донесат храната, опитайте се да седнете максимално близо до сергията. Не за друго, но готвачът лесно може да игнорира поръчката ви, ако сте седнали в близост до ъгълът на Дивата Аляска в заведението.
Ако масата, която сте харесали е отрупана с чинии ги преместете на съседна. Така чистачът на центъра ще дойде по-бързо до вас, за да изчисти петната от соев сос и рибена супа, размазани по пластмасовата повърхност.
Ако си нямате и идея какво да поръчате, просто следвайте по-дългите опашки и попитайте местните, с усмивка тип “аз съм турист” и на перфектен английски, за помощ. Бъдете готови за потоп от объркващи отговори и ако все пак не сте решили какво да поръчате, просто кажете на готвачът, че искате същото като човека пред вас (надявайки се, че той си е поръчал правилното нещо).
Кое е най-интересното място, на което сте похапвали? Случвало ли ви се е да се сблъскате с някаква културна небивалица?
