Филипините – държавата на пинои, екзотични острови и тюркоазени води

Гумите на самолета докоснаха влажния асфалт на пистата и кабината се изпълни с мирис на керосин. Липсваше обичайният хаос от пътници, разкопчаващи коланите си и нетърпеливо отваряйщи багажните отделения, опитващи се да запазят равновесие в движещият се самолет. Съзтезанието, кой ще прекрачи пръв прага на ръкава бе отложено. Само допреди броени минути в салона цареше обичайната глъч и тихо жужене от разговори на разсънените пътници. Самолета се снижаваше стремглаво, когато се чу лекият трясък при изваждането на колесниците. Светлините на Манила започваха да придобиват все по-ясно отчетливи форми и се превръщаха от неясни, размазани кълба от светлина, в билбордове, табели и огромни монитори. Въпреки, че температурата всалона бе контролирана, за момент ни се стори, че усетихме полъх на нажежен асфалт, току що намокрен от ситният дъжд, който се сипеше над столицата.

Колесниците бяха на сантиметри от пистата, когато пилотът рязко вдигна носа на самолета и го издигна с пълна тяга. Ускорението премина през телата ни и ни притисна плътно в кожените седалки. Шума от двигателите заглуши разговорите и накара всички пътници да замълчат, с ръце впити в облегалките и побелели кокалчета. Вторият опит на пилота за кацане бе успешен, а обяснението за случката – кратко. В последният момент, пилотите бяха забелязали самолет, който препречваше пистата и трябваше да отменят приземяването.

Добре дошли на Филипините, раят разположен в западната част на Тихият океан, състоящ се от общо 7 107 острова.

Крайната ни дестинация не бе Манила, а Палаван – един от по-големите острови на Филипините, известен с природните си дадености и сравнително неразвит туризъм.След кратък полет се озовахме в малкото градче Пуерто Принцеса, което бе своеобразният център на островната общност. Наоколо нямаше впечатляващи плажове или кой знае какъв животински свят, но това бе задължителна спирка, за свързващият автобус по пътя към Ел Нидо.

Въпреки популярността на страната и милионите туристи изсипващи се всяка година, местното население живееше на ръба на бедността. Разкъсвани от атентати и престъпност, хората не бяха забравили как да се усмихват и да бъдат приветливи. Въпреки, че бе нормално да бъдеш посрещнат от охрана с автоматично оръжие при влизането си в МакДоналдс, местните не изглеждаха злонамерени и ни най-малко не всяваха притеснение. Разбира се, както винаги имаше и такива, които възприемаха всеки чужденец като ходещ портфейл и се опитваха да заработят лесни пари, надвишавайки таксите за услугите си.

Хората в Ел Нидо живееха изключително скромно и бедно. Разхождайки се по прашната улица бяхме заобиколени от бамбукови постройки, тук таме калпаво слепени тухлени къщи и прясно измазани, бъдещи хотели. Имаше само една улица- главната артерия на крайбрежното градче. Малки магазинчета бяха разположени през няколко къщи и продаваха най-необходимите стоки, като ориз и вода, а понякога можеше да се намерят и екзотични вносни стоки като чипс и шоколад. На всеки няколко крачки бяхме наобикаляни от прегладнели кучета, с кожа плътно прилепнала за телата им, открояваща ребрата на измършавелите животни.

Въпреки че бе средата на лятото, дъждовният климат донесе ветрове, които се заиграваха с прострените покрай улицата дрехи, образуваша във въьдуха необикновенна дъга от многоцветни дрехи. Жените старателно почистваха къщите си или газеха прането в огромни легени пълни със студена вода.

Въпреки, че Ел Нидо бе разположен по крайбрежието на острова, градът не можеше да се похвали с плажовете си. За да открием едни от скритите съкровища на Палаван трябваше да прекосим острова надлъж и да пропътуваме няколко часа. Неасфалтираният път се виеше измежду изумрудено зелени гори и малки селца, потънали в своето тихо ежедневие. Преминавайки през тях бяхме посрещани от децата, които дълго, след като бяха видяли туристическия бус, тичаха и крещаха след него.

Останалата част от престоят си на Палаван прекарахме в близост до едно малко селце, настанени в бамбукови бунгала. През по-голямата част от деня нямахме ток, но за сметка на това можехме да се разхождаме из прашните улици с местните деца, да берем кокосови орехи, да се гмуркаме за рапани или да храним гладните кучета.

Филипините са една красива дестинация, която все още не е разгърнала целият си потенциал. Скрити острови с изкрящи плажни ивици и кристална вода, богат морски живот и гъсти тропически гори, са само част от богатствата, които чакат да бъдат изследвани.