Пържена рибена глава и салата: на вечеря с местно Камбоджанско семейство

January 14, 2014 1 Коментар »

След изморителната обиколка на храмовете в Ангкор Ват бяхме поканена от шофьора в дома му. Не бяхме сигурни дали е добра идея да приемем или не, но в крайна сметка ни се искаше да усетим автентичната обстановка и начина на живот. Оказа се, че той живее на не повече от десет минути с кола от Ангор Ват.

Когато тук-тукът му сви от главния път, попаднахме в малка улица без асфалт. От двете й страни имаше метални и сламени бараки. От някои от тях висяха всевъзможни продукти, повечето непознати. След няколко завоя спряхме пред малка ламаринена барака. Посрещнаха ни две кучета, котка, бременна жена и две малки деца. По-голямото, момче на шест, гордо показваше учебниците си по математика и литература. Не говореше английски, както и никои друг от семейството, с изключение на бащата, който след години общуване с туристите бе усъвършенствал езиковите си умения.

Cambodia local food

Единствената снимка, която ни бе разрешено да направим.

По-малкото дете, също момченце, беше на две годинки и седеше срамежливо в ъгъла пред къщата. Самата къща беше едноетажна, а дворът представляваше едно голямо блато. До входната врата имаше огромна глинена делва, в която събираха дъждовна вода за домакински и хигиенни нужди. Тоалетна нямаше, но така и не се наложи да разберем къде точно се извършваха тези дейности.

Жената беше бременна и мъжът й се похвали, че очакват момиче. Както той самият каза: „Много лесно се правят бебета тук. Просто стават“.

Поканиха ме да вляза. Имаше две помещения – едно по-малко, което служеше за кухня, и второ по-голямо, което беше спалня. В кухнята беше разположена дървена маса, под която се търкаляха всевъзможни боклуци. Самата маса беше изключително мръсна, отрупана с празни бутилки, мърляви дрехи и скъсани играчки. Цялото семейство седна върху масата, а на нас предложиха двата си поучукани пластмасови стола.

Angkor Wat Cambodia food

Тъй като не можехме да направим снимка, успях да намеря риба, която изглежда почти като тази, която сервираха за вечеря.

Вечерята, която поднесоха, се състоеше от пържени рибени глави, ориз, салата и типичен, местен лют сос. Най-любезно отказахме ястията под предлога, че не сме гладни. По някое време малкото дете започна да повръща вечерята в ръцете на майка си, която просто се усмихна, остави съдържанието в една чиния и продължи да вечеря съвсем спокойно.

След като приключиха с вечерята, ни поканиха да поспим преди тръгване. В голямата стая имаше наредени три огромни легла. Над тях висеше будистки олтар, а до него малък телевизор. В помещението бе топло и влажно, и се носеше странна миризма – смесица между ориз, мръсотия, риба и пот. Отново се наложи да отхвърлим любезната покана и малко след това тръгнахме към Сием Реап, за да хванем автобуса към Сиануквил.

Local family in Cambodia

Може би салатата не изглеждаше толкова професионално направена.

Четете още

One Comment

  1. arzmoha Thursday May 15th, 2014 at 2:21 pm - Reply

    wow a great journey. a lot of food you have meet. dont forget to try food in Penang. bye

Оставете коментар