Виетнам е страна на контрастите, на спиращи дъха пейзажи и интригуваща култура. От друга страна, тя може да ви отблъсне с престъпност, враждебност и измами. Подобно на повечето държави, то и Виетнам има своите възходи и падения, и често оставя посетителите си объркани в изборът си, дали го обичат или не.
Попаднах на интересна статистика, според която Тайланд е посетен от невероятните 22 милиона туристи през 2012 г. и почти двойно повече през 2013. Страната има възвращаемост на туристите от 50%. Изненадващо донякъде, цифрите относно съседен Виетнам са драстично по-ниски. Едва 6 милиона посетители са избрали Виетнам през 2012 г., а още по-малко през изминалата 2013г. Възвращаемостта е само 18%, което означава, че мнозинството от туристи, никога няма да се върнат във Виетнам.
Въпреки че Виетнам не започва да се отваря към чуждестранни посетители до средата на 1990-те години, това далеч не е единствената причина, на базата на която туристите взимат своето решение. А понякога това решение изглежда нелогично на фонът на безкрайните, недокоснати плажове, невероятните планински селца и автентичната култура на различните племена от цялата страна.
По време на престоят ми във Виетнам имах възможността да открия плюсовете и минусите, които ме отблъснаха като турист, изследовател и човек.
Наркотици
По време на вторият ден от престоят ни във Хо Чи Мин (Сайгон), аз и Дилян се срещнахме с общ приятел, който се оказа на почивка там. Обикновено ние не сме от типът хора, които излизат и сядат в първото заведение, когато има толкова много за научаване и изследване. В крайна сметка се съгласихме да изпием едно бързо кафе и седнахме в едно от многото заведения в самият център на града. Опитвахме се да игнорираме продавачите, които идваха до масата ни, предлагайки всичко от слънчеви очила до дрехи, както и шумът идващ от улицата. Въздухът беше типичният за Хо Чи Мин, мръсен и топъл, а когато усетихме миризмата на марихуана, съвсем съжалихме, че сме седнали на кафе.
Кафенето имаше общо три маси, изнесени на тротоарът, и нашата бе една от тях. Останалите две бяха заети от турист и местен младеж на едната и голяма група от местни мъже на другата. И на двете маси бяха доста отворени спрямо предпочитанията си и без никакви притеснения пушеха трева и се смееха на висок глас. Въпреки, че дори марихуаната е обявена за нелегална във Виетнам, никои не бе притеснен ни най-малко. Дори сервитьорът в заведението седна на една от масите и се заговори с мъжете. Друга местна пък сподели с нас, че на улицата може да се закупи всичко, от екстази до кокаин.
Шофиране
След като съм била свидетел на трафикът в повечето държави в Южна Азия, мислех че съм подготвена за всичко. Но бях опровергана след пристигането ни във Виетнам. От шофьори, които карат в насрещното съвсем спокойно, до тези, които карат по тротоарите и накрая камиони и бусове, които се опитват да те изтласкат от пътя, трафикът в страната е предизвикателство и за най-опитният шофьор.
Според законът във Виетнам, човек трябва да се сдобие с местна книжка, тъй като нито една от интернационалните не е призната. Въпреки, че липсата на такава няма да ви попречи да си наемете кола или скутер. Ние се убедихме точно в това след като успяхме да изминем над 1300 километра със скутер. Но дори и да искахме да бъдем изрядни, то това бе повече от невъзможно, тъй като за да може чужденец да положи шофьорски изпит, трябва да е пребивавал в страната поне три месеца и да владее Виетнамски език. Не се притеснявайте ако се наложи да шофирате без местна книжка, дори полицията не е заинтересувана ако платите съответният подкуп.
Снимката е използвана с цел визуализация. Това не са полицаите, които ни поискаха пари.
Полиция и Закони
Чухме, че полицията във Виетнам не е от най-срамежливите и съвсем открито приема подкупи. Получихме и доста интересен съвет от един англичанин, който живееше в Хо Чи Мин от няколко години. Той ни посъветва да носим дребни пари за подкуп на едно място и едри банкноти на друго, за да може бързо и лесно да се справим в случай, че сме спрени от полицията.
На връщане от Вунг Тао към Сайгон трябваше да направим десен завой на едно кръстовище. И съм убедена, че Дилян сигнализира с десният си мигач, защото се смеехме, че сме единствените, които го ползват, когато бяхме спрени от полицаи. Направи ми впечатление как при спирането един от тях удари Дилян с палката си и просто ни каза да стоим и да чакаме. След около пет минути и няколко подкупа от други спрени шофьори, полицаят се приближи и директно каза, че трябва да платим глоба тъй като сме използвали ляв мигач за десен завой. Английският му не беше особено добър, но след дълго уговаряне написа на лист хартия сумата, която очакваше да получи, а именно 500 000 донга. След малко уговорки и 80 000 донга и $10 долара по-късно ни пусна да продължим по пътя си.
Местни деликатеси
Аз не съм от най-запалените фенове на азиатската кухня, но не мога да откажа вкусна порция Тайландско и не веднъж съм си купувала директно от улицата в Банкок. За съжаление Виетнамската кухня съвсем ме озадачи. Като цяло ястията, които се предлагат на улицата не са никак привлекателни, а по-скоро приличат на разноцветна супа от месо и зеленчуци. На всичкото отгоре, често местата на които се сервират озадачават и притесняват туристите, заради лошата хигиенна и условия за приготвяне на храната. Повечето, да не кажа всички, собственици на улични заведения не говорят английски, така че човек трябва да отгатва както си поръчва. По време на престоят ни не ни беше предложено кучешко, но пък имахме избор измежду крокодилско, мише и змийско месо. Пропуснахме възможността да ги опитаме и се доверихме на пакетирани храни и консерви.
Друг интересен навик на местните е да пикаят където им падне. Образ, който бихме свързали с недобре развита страна от третият свят може би. Повечето тротоари в града ухаеха на амоняк и това правеше идеята за вечеря на улицата още по-далечна.
Виетнам трябва да извърви дълъг път, преди да може да се сравни с Тайланд или дори Камбоджа. При положение, че посетителите трябва да заплатят $100 долара за едномесечна виза с право на еднократно влизане, то и очакванията за това какво може да се научи, види и опита са високи. За съжаление обаче, понякога световно известните забележителности, автентичният уличен живот и запазена култура и недокоснатите плажове просто не са достатъчни при липсата на адекватни условия и отношение. Въпреки че като цяло пътуването ми бе изпълнено с премеждия и успяхме да опознаем доста от негативните страни на Виетнам, то ние срещнахме разбирателство, искреност и доброта в част от пътуването ни.
