Беше последният ден от нашето пътешестване из Виетнам и имахме няколко свободни часа до полетът ни до Сингапур. Решихме вместо да се лутаме из така или иначе пренаселените улици, да отделим сутринта и ранният си следобед на разходка по делтата Меконг.
Иновативни дизайнерски решения.
Бързи факти: Меконг е седмата по дължина река в Азия, с внушителните 4350 километра. Течаща от Тибетското плато, реката си проправя път през Китай, Бирма, Лаос, Тайланд, Камбоджа и Виетнам. Целогодишно цветът на реката наподобява бледо-кафеникавият оттенък на кафе с мляко.
Внушителната Меконг.
Вместо да пътуваме самостоятелно със скутерът ни, решихме да си спестим прахта в очите и близките срещи с крайпътните канавки и се записахме за еднодневна екскурзия с гид. Този вид екскурзии се предлагаше навсякъде и нямаше голямо значение откъде ще се закупи. Цената варираше от $6 до $10 и включваше една малка бутилка с вода, транспорт с микробус, чаша вкусен чай с мед, екскурзия до Кокосовият остров, обяд и два курса с лодка по делтата на Меконг.
Смелият Лоун, който така и не успя да убеди някой да подържи пчелите.
След два часа път от Хо Чи Мин, се озовахме в Май То, където се качихме на голяма лодка, която имаше плетени градински столове вместо седалки. Преходът до първият остров бе кратък, а ние се забавлявахме с плуващите предмети около нас. Странни растения, кокосови орехи, пластмасови бутилки и джапанки. За момент дори успяхме да съберем чифт гумени джапанки.
Ентусиазирани, местните очакват следващата порция туристи.
На острова се запознахме с най-голямата гордост на местното населени, а именно пчелният кошер удобно разположен до местното кафене. Екскурзоводът ни (жизнерадостен колекционер на монети на име Лоун) смело позираше с пчелната пита в ръце, докато ни подканяше да позираме с него. Оказа се, че нашата група не е съставена от неудържими ентусиасти и търсещи адреналина авантюристи и бързо преминахме към дегустирането на чай.
Доста засилен трафик, с очаквание за задръствания.
Чаят от лайка бе поднесен с лайм и мед, местна продукция. Изсушен джинджифил със захар, бананов чипс и ядки с мед правеха дегустацията още по-приятна.
След вкусната почивка се качихме на местните, дървени лодки, побиращи максимум шест човека. Проправяйки си път през речният канал, сякаш се върнахме назад в миналото. Водата беше още по-мътна и имаше силна миризма. Най-вероятно отпадъчните води от местните къщи се вливаха в същият този канал. Коритото на канала бе доста тясно и изпълнено с лодки пътуващи в двете посоки.
Време е да посетим Кокосовият остров.
След бавната разходка сменихме лодката, за по-голяма такава, снабдена с двигател от кола и волан. Тя ни поведе на ново пътешествие из по-голям, но също толкова мътен и миризлив канал. Не успяхме да видим нито едно животно или птица, само водата и палмовите листа, виещи се от двете страни на канала. Малко по-късно закотвихме на малък док на Кокосовият остров.
Вторият канал на Меконг, който бе поразително красив и спокоен, но все така миризлив.
Той бе получил името си благодарение на безкрайните полета, засети с нищо друго освен кокосови палми. На островът имаше огромна фабрика, която не успяхме да видим, но за сметка на това бяхме поканени в една от местните къщи, за да проследим процеса на приготовление на известните кокосови бонбони.
Добре дошли на производствената линия на кокосовите бонбони.
Уханието беше изключително приятно, а самите бонбони доста вкусни. На мястото имаше тонове бонбони за продажба и ние бяхме уверени, че те не могат да бъдат намерени никъде другаде. Нещо, което ни се стори трудно да повярваме. (Намерихме същите кокосови бонбони в безмитният магазин).
Всеки един бонбон е индивидуално опакован на ръка.
Обиколката ни завърши с малък обяд съставен от лепкав ориз и пържено свинско месо. На тръгване бяхме изпратени от огромен бивол и ухапани от няколко комара, преди да се качим на лодката, която ни върна в Mай То.
Ако някога ви се наложи да търсите паркинг по поречието на Меконг.
