Един автобус, две камили и предложение за брак

March 3, 2014 Няма Коментари »

Първото ми самостоятелно пътуване в чужбина бе до Египет, в годината предшестваща Египетската революция, известна още като Революцията на Лотуса. Дори и по онова, сравнително спокойно време, туристите бяха настанявани в хотели, зад високи стени, с увеличен брои охрана и телена ограда.

Полетът от София бе насрочен за късно вечерта и въпреки умората си, аз нетърпеливо очаквах да кацнем в Кайро и да науча повече за древната Египетска култура. Самолетът се пукаше по шевовете и нямаше дори едно свободно място. Гледка непривична за полетите, излитащи от Софийското летище. Така и не усетих как пет часовият полет премина и пилотът се подготви за кацане. Тогава видях Кайро в целият му блясък. Красиви и преливащи се светлини осветяваха сградите боядисани в пясъчен цвят.

Cairo Egypt

На влизане в терминала на летището започнах да усещам умората. А фактът, че трябваше да се наредя на дълга опашка, за да си купя виза, а след това и да подпечатат паспортът ми, никак не ме радваше. На изходът на пристигащи се бе оформила малка групичка. В центърът й се намираха няколко представители на туристическата агенция, кой държащ българското знаме, кой приповдигнал бял лист, надписан с маркер. Наоколо се размятаха дълги списъци с имена и хотели и всеки бе насочен към един от трите автобуса чакащи отвън.

Първото нещо, което направих след като се качих на автобуса бе да махна раницата от гърба си и да включа мобилния, за да се обадя вкъщи. Нямаше нищо необичайно, което да ме прекъсне докато се взирах през прозореца на автобуса и разказвах ентусиазирано за пътуването си през телефонната слушалка. Преполовили пътят, един от гидовете обяви маршрута на автобуса и хотелите до които ще отиде. Тогава бе и моментът, в който осъзнах, че съм на грешният автобус. Не се паникьосах, (е добре де, паникьосах се малко) докато вдигах ръката си разтреперено, в очакване да бъда смъмрена. След като изяснихме, че е станала грешка, гидът прецени, че най-удачният вариант би бил да не се разделя с по-голямата група туристи. Той инструктира шофьорът на автобуса, а за моя по-голяма сигурност се качи да се вози Египетски представител на компанията.

Cairo Egypt

Снимка: Kris

Преместих се и седнах зад седалката на шофьора, така че да имам по-добър изглед към различните квартали на Кайро през които преминавахме. Египетският гид седеше от дясната ми страна и мълчаливо ме гледаше. След дълга пауза на мълчание той ме заговори. От куртоазия ме попита за възрастта ми, от къде идвам и любимият ми цвят (или просто се опитваше да научи повече за “стоката” преди да вземе решение). Английският ми не беше толкова добър и бляскав по онова време и аз се борех с моите отговори, когато един от въпросите му ме изуми.

Беше си сложил толкова сериозно изражение на лицето, сякаш щеше да изнася публична реч свързана с глобалното затопляне. Прочиствайки гърлото си ме попита дали ще се омъжа за него. За да подкрепи предложението си, ме увери, че вече си беше построил собствена къща и като зестра ми предложи две камили. След това продължи изложението си на тема, колко добър ще бъде животът ми, ако се съглася да сключим брак.

Cairo Egypt

Представих си, как шофьорът ще обърне автобуса и ще подкара към най-близката църква, за да извърши церемонията. Колко удобно би било само, помислих си, тъй като всичкият ми багаж беше с мен. След това си се представих, облечена в син суитчер, стояща пред олтара с две камили, по една от всяка страна и египтянинът седящ до мен. Шофьорът на автобуса бе преоблечен като свещеник и се смееше на глас. В този момент ми се прииска да изкрещя, да сритам някой в глезена и да избягам с писъци. Вместо това постъпих доста по-цивилизовано и отказах предложението с усмивка.

Отказът ми бе приет доста добре, без излишна драма. Това ме накара да мисля, че той предлага брак на поне една туристка от всяка група, и аз не съм никак специална. В края на краищата той ми предложи само две камили.

Оставете коментар