Така и не успяхме да разграничим кога реално свършваше столицата и започваше междуградският път. Навсякъде около главната улица имаше ниски къщи и постройки. На места асфалтът липсваше и се образуваха огромни кълба от прах, които се усещаха дори и в затворения автобус. Когато автобусът изпреварваше, просто натискаше клаксона и не се съобразяваше с идващите в насрещното платно автомобили. Бяхме заобиколени от безкрайни блата и оризови полета, като от време на време сламени къщурки разнообразяваха пейзажа.
Спряхме да починем някъде насред нищото. Изглеждаше като обозначена спирка, с множеството дървени щандове, на които предлагаха ананаси, банани, ядки, месо и яйца. Наложи се да се престраша и да използвам тоалетната, която се намираше на няколко метра. Малката, порутена постройка можеше спокойно да бъде декор във филм на ужасите. Вратите на някои от кабинките липсваха, а мъжката част представляваше каменна плоча с изглед към реката. Оттам мъжете облекчаваха нуждата си директно във водите й. На излизане видях как майка къпеше детето си в една от почернелите от мръсотия мивки пред тоалетната. До постройката бяха наредени огромни плетени кошове с мръсни чинии от близкото заведение. Качихме се на автобуса, търпеливо изчакахме другите пътници и потеглихме.
След осем часа пристигнахме в града. Автобусът спря на малка гара и още със слизането бяхме заобиколена от тълпа, предлагаща всевъзможни услуги – от хотел до транспорт. Качихме се на един тук-тук и шофьорът ни закара в местна къща за гости, с която подозирам, че работеше. Срещу скромната сума от 10 долара наехме стая за една вечер, а срещу още 30 долара наехме шофьора за цели два дни. Той обеща да бъде наш гид в изследването на древния комплекс Ангкор Ват.
Разходката ни из древния комплекс започна доста рано. Шофьорът ни взе в пет сутринта с обещанието за един незабравим изгрев сред храмовете. След двайсетминутно каране стигнахме пред главния комплекс на Ангкор Ват. Тъй като не разполагахме с много време, бях набелязала някои от главните храмове, които искахме да посетя. За цялостна обиколка на местността бяха нужни от два до четири дни, а аз разполагахме само с един.
