Винаги съм разумна, когато става въпрос за бюджета ми за пътуване (или поне се опитвам да убедя себе си, че е така). Като всеки уважаващ себе си бъджет пътешественик и аз не обичам да отделям прекалено много пари за скъпи хотели. Е, също така недейте да си представяте как се опитвам да разпъна палатка насред някоя поляна или как заспивам под звуците на нечие похъркване в общо общежитие. Въпреки по-горното твърдение, трябва да споделя, че и аз съм имала своят принос към спането на летища и пейки. Когато става дума за хотели, аз винаги се опитвам да намеря най-добрата стойност за парите, които ще похарча.
Въпреки опитите ми да бъда по-прилежен пътешественик, скорошното ми пътуване до Нагоя, бе по-различен случай. След дългият полет от Куала Лумпур, единственото което искахме с Дилян, бе да се наспим. Ако някога имате късмета да летите с мен, ще разберете как, дори и най-краткият полет може да се окаже невероятно предизвикателство, което ще източи цялата ви енергия. Все пак не е лесно да пътувате с някой, който се страхува от високо, вода и летене (още по-зле ако са в една комбинация) и подскача уплашено при най-малката следа от турбуленция.
Предварителната резервация бе за една нощ в MyStays Nagoya. Сравнително евтиният хотел бе разположен близо до центъра на града, но въпреки удобната локация и прилична цена, решихме да се уверим на място, че ни харесва преди да удължим престоят си. Все пак, в повечето случаи, хотелите инвестират повече в това да обработят снимките на стайте във Photoshop, вместо действително да ги обновят. Оказа се, че предлаганите стаи бяха доста приветливи и удобни, въпреки ограничените си размери. Вярно, че човек можеше да получи клаустрофобия докато взима душ, но това бе друг въпрос.
Отпочинали, слязохме на рецепцията, за да удължим престоят си, но вместо това разбрахме нещо много важно за Япония и защо местното население е известно с прецизността си.
Гледката от MyStays в Нагоя.
Първо трябва да спомена, че беше началото на уикенда. Всички стаи в хотела се оказаха резервирани за следващият ден, но вместо да се паникьосваме решихме да прегледаме booking.com (любимият ни сайт за резервации). Положението там бе подобно, с резултати показващи, че над 90% от хотелите в района са резервирани, оставящи ни няколко варианта на съмнителни хотели.
Тъй като стана ясно, че няма да може да останем в Нагоя, решихме да проучим различните опции за придвижване до Токио. Естествено, винаги можеше да се качим на влака стрела (Shinkansen), но това щеше да ни струва около 250 лева. Вместо това се насочихме към по-достъпните варианти на различните автобусни компании, които предлагаха билети вариращи от 20 до 60 лева.
Сградата на автобусната станция, пред която чакахме.
След като напуснахме хотела, прекарахме доста време на централната гара в града, където имаше безплатен wi fi. А какво повече му трябва на човек?! След неколкократно преминаване на цялата станция (поради проблем в комуникацията с местните) открихме гишето на автобусната компания. Ентусиазмът ни бе потушен бързо, след като ни казаха, че билетите за нощният автобус бяха свършили. Явно бе истина, че японците не използваха почти никакъв отпуск, а вместо това кръстосваха страната през почивните дни, резервирайки си места с месеци напред. Липсата на билети означаваше само едно. Трябваше да прекараме нощта в Нагоя, преди да потеглим с първият автобус на сутринта.
Тъй като нямахме друг вариант, разгледахме всички възможни сайтове за хотелски резервации, само за да открием, че нямаше никакви свободни стай, които да паснат на бюджета ни. Откривахме едва няколко резултата за хотели над 300 лева на вечер. Като последен ресурс, решихме да се отправим към McDonalds и да се помотаем над порция картофки и едни нъгети. Е да, ама не. Дори McDonalds беше затворен.
Без други опции, започнахме да се разхождаме из нощна Нагоя. Поне беше летният сезон и времето бе приятно. Решихме да се разхождаме докато не открием пейка, и да седнем да си починем и да изчакаме там. Не можете и да си представите, колко трудно се оказа да се намери пейка в Нагоя! Това ни коства няколкочасово ходене с тежките раници и няколко ухапвания от комари. В крайна сметка не спахме цяла нощ, а вместо това си направихме ексклузивна екскурзия из нощният град.
