Приключение в Садао

May 2, 2014 1 Коментар »

Ако някой ми беше казал, че ще се промъквам между малайзийската граница с Тайланд, без да имам печат в паспорта, най-вероятно щях да му се изсмея.

Имаше време, когато все още вярвах, че дори валидността на паспорта ми да е по-малка от шест месеца, това нямаше да ми попречи да пътувам и да вляза в която и да е страна (но това беше по същото време, когато все още вярвах в Дядо Коледа.) И въпреки, че повечето държави не изискват толкова дълга валидност, има такива, които наистина ще направят голям проблем и дори няма да ви допуснат на територията си.

Качвайки се на автобуса за Хат Яй, силно се надявах, че ще успея да вляза в Тайланд, без каквито и да е било проблеми, Тъй като не бях на сто процента сигурна, че ще достигна заветната си цел, реших да пътувам с автобус. Така за мен оставаше варианта да се върна в Малайзия и да прекарам няколко дни там, в случай, че не бях допусната в Тайланд.

Thailand border crossing

Винаги съм предпочитала да пътувам из Азия с автобус.

Опашката на пропусквателният пункт между Сингапур и Малайзия беше по-дълга от тази, при отварянето на мол Сердика ( а за тази историческа опашка бе изписано доста по вестниците.) В първият момент, след като служителката взе паспорта ми, тя направи странна гримаса, но  в последствия се оказа, че причината е била НАиСТИНА СЕКСАПИЛНАТА МИ СНИМКА, която красеше първата страница на документите ми.

Няколко спирки на съмнителни бензиностанции ( с още по-съмнителни тоалетни) по-късно, достигнахме граничния контрол при Садао – единствената земна граница между Малайзия и Тайланд. Това беше вторият път, в който посещавах този пункт и определено не бях останала с много добри впечатления (или с други думи, при първото ми посещение бях учтиво помолена да подкупя местните власти, за да получа виза.)

Thailand visa on arrival

Това е Садао и както виждате не е трудно да се избегне граничната проверка.

Офисът на имиграционните беше разположен в средата на граничната линия, която бе така или иначе силно размита. Почти нямаше охрана, но пък за сметка на това от двете страни на улицата бяха накацали всевъзможни малки павилиони, които продаваха всичко, от царевица до прясно изпържени пилешки крилца. Малката стая бе изпълнена от няколко бюра и голям телевизор, в който служителките втренчено проследяваха поредният епизод от нашумяла Тайландска мелодрама.

Тъй като не знаех дали изобщо ще се докопам до Тайланд не бях закупила обратен билет и това очевидно вся доста смут сред служителите. След няколко минутен разговор ме накараха да пресека границата без паспорт и да намеря туристическа агенция, от която да си закупя билет (колко отзивчиво.) Това беше и официалният момент, в който пресякох тази граница, без да имам печат в паспорта. Е, може би очаквахте нещо по-приключенско, но в действителност не беше. Просто пресякох бариерата и се качих на един мотоциклет-такси.

Thailand visa on arrival

След като не ми беше издадена виза, трябваше да вървя обратно до Малайзийската граница.

На кратко, купих билет за връщане и се запътих към гишето за документи с нетърпение, тъй като бях уморена и просто исках да продължа с пътешествието си, Служителката попълни необходимите документи и ме изпрати при началника на смяната. Затаила дъх, седнах на един от студените, метални столове и се опитах да изглеждам максимално сериозна, докато ми взимаха снимка, с евтината компютърна камера, закачена към компютъра им.

За съжаление системата им не хареса валидността на паспорта ми, нямаше как да ми издадат виза и ме изпратиха по-живо по-здраво обратно към отсрещният пункт на Малайзия. Е не бе дълъг преход, някак си успях да се преборя с 500 метра под изгарящото слънце и да вляза обратно в страната. Сега оставаше да избера посоката, в която щях да се насоча.

Четете още

One Comment

  1. Sally Friday July 28th, 2017 at 4:20 pm - Reply

    Now the new entry of immigration very bad because I arrived at gastam 4pm n the q already out of the road if the y can made it more easily is betyer

Оставете коментар