Бяхме стегнали багажа (тоест купихме едно фенерче, спрей против комари и няколко кутии с бисквити) и се приготвихме за един дълъг трек в джунглите, заобикалящи Чанг Май. Спокойното градче се намираше скрито дълбоко в планинският район на Северен Тайланд. Приготвяйки се за поредното приключение, си представяхме как ще вземем участие в едни напълно нормални за джунглата мероприятия, а именно да пълзим в калта, да рисуваме върху лицата си, да вържем камуфлажни ленти на главите си и да оцелеем разчитайки на ловните ни умения.
Трека беше предварително резервиран и организиран от една от многобройните правителствени организации в страната и в него бяха събрани хора от всички краища на света. Преди да заминем към обраслата джунгла обухме по едни бежови шорти и тотално разтърсихме всички с видът ни а-ла Рамбо. Не след дълго един миниван ни взе от хотела и ни отведе извън покрайнините на града. Пристигнахме на една от многобройните зелени поляни, които маркираха началото на необитаемата джунгла, заобиколена от непрогледни храсти и високи дървета. Това беше и нашата отправна точка.
Проправяйки си път през растителността (която съмнително много наподобяваше на тази по склоновете на Витоша) не пропуснахме да се попързаляме по калните склонове (нека да кажем, че го направихме нарочно.) Заобиколени от непознати и нови звуци, изпотени и изтормозени от целодневното катерене по стръмните терени, достигнахме едно малко селце скрито дълбоко в гората. тъй като вече бяхме на предела на силите си решихме да установим лагерът си тук, а местните ни посрещнаха топло и дори споделиха вечерята си с нас. Въпреки че тя най-вероятно бе сготвена с листа и клони от близките дървета, смесени с ориз, това беше една от най-вкусните храни, която бяхме опитвали скоро. Вечерта беше топла и приятна,а небето отрупано с повече звезди, отколкото помнехме да сме виждали някога.
Подслона за вечерта включваше няколко дървени дъски, мрежа против комари, спален чувал и персонализирано събуждане по телефона, доставено от един изключително космат паяк. На изгрев се събудихме, за да открием, че една от пухкавите играчки до ръката ни бе в действителност огромна нощна пеперуда, потърсила подслон в нашето бунгало.
След закуската се приготвихме да се насочим още по-дълбоко в джунглата в търсене на второто село от нашият маршрут. И трябваше да го намерим бързо, освен ако не искахме наистина да опрем до нуждата да си накладем огън сами. А все пак, никои от нас нямаше пряка роднинска връзка с Беар Грилз.
