Всеки от нас често бяга от или към нещо. Това е и една от основните причини, която стой зад всяка първа стъпка предприемана от пътешествениците по света. Понякога имаме нужда да се изгубим, за да можем да се преоткрием. Има нещо специално всеки път, когато стъпим на чужда и непозната улица за първи път, когато вдишме от местният въздух и опитаме традиционно ястие (чието име най-вероятно не можем да произнесем). Но свободата да можем да изследваме света има своята цена, която не всеки е готов да заплати. И нямам предвид разходите за самолетни билети или сметката в ресторанта.
Може би се чудите какво е целият ти живот да бъде събран в един куфар. 50 килограма изпълнени със спомени, които ще носите със себе, напомняйки ви за дома. С течение на времето ще ставате все по-добри в опаковането на нещата си и при взимането на решения какво да оставите зад себе си. И неусетно, от неприятно занимание, опаковането на багаж ще се превърне в нещо, което очаквате с нетърпение и ви носи радост и трепетно очакване. Понякога ще трябва да взимате трудни рeшения относно кое да вземете и кое да оставите след себе си. Както когато осъзнахте, че късите панталонки, които не ви пасват в последните години, най-вероятно няма да ви станат и с огромна доза нежелание ги извадихте от куфара си.
Изненадващо или не, животът такъв какъвто го познавате, няма да спре и да ви изчака. Докато изкачвате поредният планински връх или вървите по прашните улици на Камбоджа, приятелите и съучениците ви ще се венчаят и ще имат деца. Ще започнете да цените малките моменти, когато се обаждате вкъщи и ежедневните препирни се превърнат в разговори за празници и любов.
И въпреки, че пътуването е самотно занимание, не ме разбирайте погрешно. Пътувайки откривате нови места и се докосвате до колоритният живот и култура на различните народи по света. И докато пазите приятелствата, които си заслужават, вие създавате още хиляди такива. Докато един ден, кръгът ви от приятели е по-разноцветен и от Обединените Нации. И да, вие знаете неприлични думи на поне пет езика и се чувствате изнервени всеки път, когато видите “постоянен адрес” в бланка за попълване. Но всичко това си заслужава, защото ви е научило на най-ценният урок от всички, а именно, че домът не е място, а е хората, които са в него.
Четете още: Националният парк Комодо – остров с много лица
