На лов за водопади във Виетнам II: Водопадът Дамбри

Подобно на повечето големи градове във Виетнам, в центъра на Бао Лок се намираше местният кооперативен базар, супермаркет и виетнамската версия на KFC, LOTERIA. Стоките в супермаркетът бяха подредени хаотично и ни направи впечатление, че имаше само няколко реда с хранителни продукти, докато по-голямата част бе заета от козметика и препарати. В едната част на магазина имаше пекарна и тълпа от местни се беше скупчила в очакване на прясно изпечени франзели. И ако местните бяха наследили нещо от французите, то това бе любовта им към кафето и франзелите.

По път към водопада Дамбри.

Изненадващо, в Бао Лок нямаше туристи, въпреки че е един от по-големите градове в страната и е в близост до известният водопад Дамбри, познат още като Дантала. След кратка почивка, в която опитахме пилешките пуканки на LOTERIA (не бяха никак вкусни), отново тръгнахме на лов за водопади.

Бяхме доста развълнувани да изпробваме количките!

Не се наложи да питаме за посоки, а се доверихме изцяло на GPS-ът. След около половин част се изправихме пред портите на голям почивен комплекс, който бе построен около водопадът. Таксата за вход бе по-голяма от тази за Понгуа, но пък и бе напълно оправдана. Паркът бе в отлично състояние, чист и подреден. Още с влизането бяхме насочени към паркинга за скутери от дясната ни страна. Противоположно на него бяха разположени множество едностайни вили и голям ресторант. Разположени в парка, тези вили бяха далеч от суетата и шумът на града, и бяха идеалното място за отдих. Но ние имахме няколко часа преди да се насочим към Вунг Тао и нямаше как да им се насладим.

Гледката от предната седалка.

На около минута от паркинга се намираше едно от най-атрактивните предложения в комплексът. Пътуване с количка, която се движи върху метални релси. Нямаше скорости или волан, а единствено лост, който служеше за спирачка. Срещу скромната сума от 40 000 донга в посока, се качихме и закопчахме коланите. В една количка се возят двама, като определено предното място е по-интругуващо, следвайки острите завой на релсите.

След като покорихме последните 400 метра се озовахме пред Дамбри.

Возенето беше изключително приятно и успяхме да се насладим на гъстата зеленина и множество дървета в парка. След не повече от две минути стигнахме до горната станция и сега единственото, което ни делеше от 90 метровият гигант, бе едно стръмно стълбище, изкачващо хълма в продължение на 400 метра.

Мостът на който всички преминаваяи подгизнаха.

След едно доста изпотяващо и изморяващо катерене се озовахме пред Дамбри. Гледката на водата, спускаща се от ръба на скалата, в комбинация с тътенът и студените капки във въздуха ни подействаха доста освежително. Въпреки това решихме да поседнем в кафенето, построено с точно срещу водопада. За момент забравихме, че ни чака път и просто се наслаждавахме на гледката със студено Пепси в ръка.

Красивата гледка от малкото кафене.

Отново изненадващо за нас почти нямаше хора, с изключение на трима руснаци и група азиатски туристи. Единственото, което загрозяваше и някак разваляше цялото преживяване, беше асансьорът, който беше построен в лявата част на водопада. Той отвеждаше желаещите туристи на върха на скалата.

Гледката от втората пътека, която се изкачваше нагоре и зад водата.

Докато се наслаждавахме на студените си напитки, забелязахме, че има втора пътека, водеща почти зад буйните води на Дамбри. За да стигнем до нея, трябваше да преминем по няколко свързани моста, на няколко метра от водата. Въпреки, че водопада бе сравнително далеч дрехите ни успяха да се напоят с доста вода от разпръснатите капки. Но пък си заслужаваше. От новата ни гледна точка, успяхме да уловим прекрасната дъга, образувана от водните капки във въздуха и да чуем истинският глас на Дамбри (който впрочем е доста страховит).

Четете още: Муй Не и пустинята във Виетнам | Пътешествие из Виетнам със скутер